Background Image

ПГСС "Проф. Иван Иванов" Долни Дъбник

ПГСС "Проф. Иван Иванов" Долни Дъбник


Началото на земеделското образование в гр. Долни Дъбник е поставено на 5 март 1921 год., когато със заповед на Министъра на земеделието и държавните имоти е създадено Държавно девическо практическо–домакинско училище с пръв директор Никола Бобев, шестима учители и дванадесет ученички.Училището е имало две-годишен курс на обучение, като броят на ученичките ежегодно нараства и към 1943 год. вече се обучават седемдесет. Приемат се девойки със завършено прогимназиално образование от цялата страна, а целта е те да се подготвят за самостоятелна практическа работа в земеделските стопанства и домакинството. Наред с теоретичните знания по общообразователните и специалните предмети, ученичките получават и добра практическа подготовка по земеделие, животновъдство, общо домакинство, шев, готварство, консервиране на храни, отглеждане и възпитание на деца и др.Първоначално училището няма собствена сграда, а се помещава в къщата на Васил Минчев.

През месец Октомври 1921 год. от бюджета на  Министъра на земеделието и държавните имоти се осигуряват един милион лева за построяване на училищна сграда. През 1923 год. сградата е завършена и училището се настанява в нея. От Държавния поземлен фонд е оземлено с 200 декара земя за обезпечаване на практическата подготовка на кадрите. По-късно са отпуснати още тридесет декара общинска земя за зеленчукова градина и консервна работилница.До 1943 година директори са били Никола Бобев, Иван Долмов, Драган Гочев, Никола Боцов и Стоян Стойнов.1944 година училището се преименува в Държавна девическа земеделска гимназия с пет-годишен курс на обучение.1 септември 1952 година гимназията се трансформира в Селскостопански техникум с патрон Вълко Червенков, а от 1957 патрон е проф. Иван Иванов, агроном, селекционирал няколко сорта пшеница, подобрили зърнопроизводството в България.1965/1966 година техникумът се трансформира в Средно професионално-техническо училище с три-годишен срок на обучение.От 1970 година се приемат и момчета и училището става смесено. Учебните програми дават възможност за добра научна и практическа подготовка, което налага осъвременяване на учебните кабинети и механизиране на учебните ферми. Училището разполага със 650 декара земя, включваща площи за сеитбообръщение,  овощни и лозови насаждения, ботаническа градина и дендрариум.

Slider

Застъпени са следните ферми – кравеферма, овцеферма, свинеферма, зайцеферма и пчелин.В периода 1970-1978 год. училището има 20 трактора, 6 камиона, автобус, пикап, ЖУК, 12 ремаркета, комбайн и много прикачен инвентар.Към училището функционира школа за професионални шофьори и професионален учебен център.Училището се нарежда сред първите земеделски училища в страната. Броят на кандидатите неколкократно надвишава плана за прием. Министерство на земеделието многократно награждава целия колектив и ли отделни негови членове за постигнати резултати.Тържествено е отбелязана 50-годишнината от създаването на училището.Подобряват се битовите условия на учениците – разширява се общежитието, монтирано е парно отопление, оборудват се столовата, кухнята и спортните съоръжения – игрища и плувен басейн.Директори през този период са Ангел Бачийски, Иван Славков, Никола Митов и Росица Митова от септември 1970 до 1980 год. когато училището е закрито. Цялото оборудване, машини и животни са прехвърлени в различни училища към Министерство на земеделието, а сградата е предоставена на открития същата година Национален учебен център за квалификация и преквалификация на висши и средни кадри, който прекратява своята дейност през 1992 година.Със заповед на Министерството на науката и образованието от 9 юни 1993 г. се възстановява СПТУ по селско стопанство в гр. Долни Дъбник. Приемат се две паралелки по специалност Земеделски техник, за директор е назначен Йосиф Бояджиев.

От учебната 1999/2000 г. училището придобива статут на техникум, а през 2003 г. става професионална гимназия.При възстановяването на дейността на училището започва усилена работа по изграждане на материалната база. Със съдействието на депутатите от Народното събрание  проф. Тодор Пандов и проф.Георги Попов, МОН отпуска средства за ремонт на сградата и отоплителната инсталация.С активното участие на общинското ръководство в лицето на Венцислав Върбанов, тогава кмет на общината, започва оборудването на машинен парк, учебни ферми, работилници и лаборатории. Обменя се опит със земеделски училища от страната и чужбина.За нуждите на учебно-практическата дейност е предоставена за ползване общинска земя в местността Шишова  могила.От 3 август 1994 г. директор е Димитър Стоев. Продължават ремонтните и възстановителните работи на материално-техническата база.От 1 май 1995 г. временно изпълняващ длъжността директор е Марин Маринов. Разраства се учебното производство, което довежда до подобряване на условията за обучение. Оборудват се учебни кабинети по професионалните направления, възстановена е кухнята и ученическия стол и е засадена овощна градина.

От 6 януари 1997 г.,след спечелен конкурс, директор на училището става Анастасия Манева. Продължава работата по дооборудването и ремонта на материалната база. Изградени са нови учебни кабинети, закупени са учебни автомобил, трактор и прикачен инвентар.Тържествено са отбелязани 80 и 85-годишнини на училището. Възстановен е патрона проф.Иван Иванов. Организирана е акция за набиране на експонати и е разкрит Музей на земеделието и бита на региона. Разкрита е задочна форма на обучение.От 1 декември 2014 г. директор е Росица Йонова. Осъществява се подновяване на овощната градина, закупена е нова навесна брана.След спечелен конкурс от 29 август 2015 г. директор на Гимназията става Галя Денева –Кръстева. Извършен е ремонт и преоборудване на учебните кабинети, класните стаи и общежитието. Засадени са нови трайни насаждения. За обслужване на транспорта на учениците е закупен автобус.Училището става член на Българската асоциация на професионалните гимназии по земеделие и хранителни технологии и Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе”.Активно се работи за привличане на бизнеса и административните институции в съвместни дейности, с цел издигане на авторитета на гимназията като образователен център.