Средно Училище "Христо Смирненски" Гулянци Отличен избор

През 1818 г. е открито българско училище в Гулянци в зимника на Цени Спасов от гр. Долна Митрополия с преподавател свещеник. По нареждане на турските власти по-късно е закрито. Българско училище отново било открито през 1828г. Помещавало се е в зимник. Учител  бил някой си Наум. През 1868г. била построена първата училищна сграда с доброволен труд на населението. За строежа дошли строители от Балкана. Първият учител с третокласно образование бил Сава Николов от гр. Плевен. До 1895г. учениците се обучавали от един учител, който водил четири слети отделения. В обучението му помагали по-големи ученици от четвърто отделение. Книгите се закупували със средства събирани от дарения, изнесени вечеринки, книги –дарени от учители. За физкултурен салон служел зимника на Георги Лупаров. По-късно за тази цел били използвани стаи от училището.

 

През 1895/96г. в Гулянци идват Петър Кръстанов и Пенчо Бакърджиев.

 

През 1898-99г. в селото идва Мара Жекова със завършено средно образование . По- късно тя се омъжва за Петър Кръстанов  и се установяват в с. Гулянци. През учебната 1912-1913 г. учителският персонал се увеличава на шест души.

 

През 1920-21г. се откриват и два класа – непълна прогимназия с І и ІІ клас.

 

Първи учители в новооткритата гимназия са били Георги Войников  от гр. Плевен и Недялка Донева от гр. Велико Търново. На следната 1921-22 г. учителският персонал в селото нараства на 11 души – 7 в първоначалното училище и 4 в прогимназията. За учители в прогимназията са назначени Драган Грънчаров от село Соволяно-Кюстендилско, редовен прогимназиален учител. За редовни първоначални учители са назначени Опро Опров от с. Гулянци, Кунка Гетова от гр. Плевен и Светлана Мирджева от гр. Кукуш.

Учебните занимания продължават да се водят в двете класни стаи и в частни къщи.

 

През 1930 г. в с. Гулянци е построена нова училищна сграда на 2 етажа и 10 учебни стаи.

 

През 1931 г. училището  станало основно . То обаче не било достатъчно за 14 паралелки. Част от учениците продължават обучението си в старата училищна сграда. Същата година била открита и ученическа трапезария, издържана от наем на училищния салон и представления, изнасяни от учители и ученици.

 

Построяването на училището било съпроводено с много борби между местните богаташи, които се борели за запазване на своите лични интереси и някои прогресивни хора, като Преслав Каменов – главен учител по това време, Георги Попов –председател на училищното настоятелство, бедните и малоимотни хора.

На едно събрание учителят Преслав Каменов предложил да се разоре целината отсам и оттатък река Вит от малоимотни селяни на исполица  и с получените приходи да се построи ново училище. Същият  бил подкрепен от тогавашния председател на училищното  настоятелство Георги Попов и цялото учителство . Против предложението се обявили кметът на селото и някои богаташи, като Субашелови, Манови, Личеви и други .Те заплашвали Преслав Каменов, гонели орачите  от нивите. Селяните трябвало да орат нощем. От засетите рапица , цвекло и царевица за две години  получили 1 500 000лева.

 

През 1923 г. Преслав Каменов отишъл в Министерството на Народната просвета и взел разрешение за строеж на нова училищна сграда. За учебната 1930-31г. училищната сграда била готова за учебни занятия.

 

Днес сградата напомня  на по-възрастните жители на град Гулянци  за Преслав Каменов и те са му благодарни.

 

През 1936г.под ръководството на учителя Стойко Тодоров започва издаването на ученически вестник „Дунавска песен"

 

От 1938 г. в селото се открива и допълнително земеделско училище, което просъществувало до 1948г.

 

До 1941 г. поради липса на достатъчни учебни стаи заниманията се водят с 15 паралелки полудневно .

 

Направена е постъпка за построяване на нова училищна сграда, но поради  започналата Втора световна война  всичко остава в застой и чака по-благоприятни времена. През 1948  г. с доброволен труд е построена прогимназия на два етажа и ученически стол. Директорите на двете нови ученически сгради били:

Драган Грънчаров, Стойко Тодоров , Екатерина Бондокова, Петър Нейков и Велко Велков.

 

До 1958 г.училището няма име. По предложение на учителския  колектив изпълнителния комитет на Селаш народен съвет  с. Гулянци взема решение  училището да носи името на поета Христо Смирненски –протокол №17 от 23 септември 1958г. Патронният празник на училището да се чества на 29 септември, рождената дата на Христо Смирненски.

 

През 1971 г. на    24 май е отпразнувана 100 годишнината на основното училище.

 

С указ на Държавния съвет №1942 , обнародван на 17 септември 1974г. с. Гулянци е обявено за град.

 

От учебната 1981/82 г.училището се преобразува от Основно в Единно средно политехническо училище (ЕСПУ) „Христо Смирненски".  Същата година са приети първите 6 годишни първокласници  с учителки: Зинка Габърска и Николина Герасимова и първия прием на 9 клас, директор Станислав Косаков и пом. директор Славейко Йорданов.

 

През учебната 1982-83 г. започват да учат и първите 10 – ти класове .

 

На 5 август 1982 г. е направена първата копка за изграждането на 26 – класно училище .

 

Новата училищна сграда на СОУ е открита през 1985-86г. Директор е Данаил Георгиев , зам. Директори- Парашкев Георгиев и Валентина Цветанова.

 

Първият випуск  , завършил пълен курс на обучение – 1-11 клас завършва през 1990 г. Една паралелка – водачи на категория „Т” и „ С” и една икономическа . Класни ръководители са Валентина Николова и Никола Тончев.