Институт по овощарство Пловдив

Институтът по овощарство е приемник на Опитната станция по овощарство, учредена в началото на 1950 г. в Пловдив с Постановление № 4 на Министерския съвет на НРБ от 28.12.1949 г. относно мерките за подобряване на овощарството. Към станцията е придадена 500 дка обработваема земя в южните покрайнини на град Пловдив – квартал “Остромила”. Първият директор е Васил Василев, а първите научни сътрудници са Йордан Иванов и Веселин Тодоров.

С Постановление № 715 на МС от 28.08.1952 г. Опитната станция по овощарство е преобразувана в Овощарски научноизследователски институт (ОНИИ). Увеличен е броят на научните сътрудници, а опитната площ нараства на 1200 дка.

През периода 1950 - 1962 г. са заложени и изведени първите опити в областта на агротехниката на ябълката и ягодата, създават се колекционни насаждения и се извършват проучвания върху сортове, в резултат на които е издаден капиталният труд “Българска помология” том І (1958 г.) и том ІІ (1960 г.).

През периода 1957-1959 г. колектив от учени и специалисти от цялата страна с участието на девет научни сътрудници от ОНИИ – Пловдив подготвят и публикуват през 1960 г. чрез Отделението за селскостопански науки към БАН първото научно-обосновано райониране на овощарството в България.
През същия период са извършени експедиционни проучвания в отделни райони на страната, с оглед очертаване на перспективите за развитие на основните овощни култури на промишлена основа. Предприети са опити по вегетативното размножаване на ореховата култура, организирани са и първите лаборатории - по химия, агрохимия и растителна защита. Броят на научните сътрудници достига 12, увеличават се и помощните кадри от агрономи, техници, лаборанти и друг персонал. През този период Институтът е в системата на Централния институт по овощарство край гара Костинброд, Софийско.
Бързото развитие на Института започва след създаването на Академията на селскостопанските науки в България и извършените във връзка с това през 1962 г. структурни и организационни промени. На института е даден статут на основен център на овощарската наука и координатор на научноизследователската работа по овощарство в страната.
В тази връзка Институтът получава необходимата земя и кредити за изграждане на нова административна сграда, опитно плодохранилище, експериментална работилница по механизация, лаборатория по технологична преработка на плодовете, по агрохимия, по ентомология и за радиоизотопни изследвания, както и за строителството на необходимите стопански сгради. Доставена е съвременна апаратура и оборудване. Увеличени са възможностите за повишаване квалификацията на научните кадри чрез дългосрочни и краткосрочни специализации, главно в бившите СССР и ГДР, САЩ, Франция, Полша, Италия, Чехословакия и др. Периодите на 70-те и 80-те години са характерни с възходящо развитие на науката в Института, когато се проведени двата етапа на интензификация и плодовото производство достига 1,5-2,0 милиона тона годишно.

Биотехнологиите като изследователска работа започват с клоналното микроразмножаване, като масовото му приложение в практиката започва през 1985 г. с построяването на лабораторния комплекс за производство на безвирусен посадъчен материал.
След периода на възход и забележителни научни и научно-приложни постижения Институтът по овощарство – Пловдив успява да съхрани и доразвие научния си потенциал и материална база в трудния за българската наука преходен период към пазарни отношения след 1989г.